Риболов в Разградска област

При изявения хищник захранката направо е глезотия. Но ако тя се употребява в пестеливи количества при зимен излет на лед, значи действа професионалист. Подхранката от щипка кълцани червеи или червенки също подобрява кълването на вече откритото ято и го задържа под дупката. Класическата стръв за добър костур без оглед на сезона са дребните рибета. И макар че с огромната си паст костурът е в състояние да налапа риба, наполовина колкото него, най-добри си остават рибките до 5 сантиметра на дължина. Ако все пак искаме да сме перфектно подготвени, рибетата с удължен силует са по-подходящи. Най-добре е обаче да не правим много експерименти, а да се стремим да намерим от тези дребосъци, с които той се храни във водоема си. В случай, че не е възможно да се осигури жива стръв, може да опитаме е на мъртви рибки или дори на парчета от тях. Резултатите са по-слаби, но дори опашки от пресносолна цаца често се приемат с охота. Торните, белите и земните червеи също вършат работа, особено при липса на рибета рано напролет или през зимата. Така да се рече, това е като по учебник, но в отделни гьолове костурът може да е свикнал да си угажда предимно с попови лъжички, другаде покрай редовното захранване за мирни риби може да налита и на ароматизирани тестени примамки или предимно на бял червей.

При неуспех в гоненето на други, по-ценени видове някои колеги са склонни да обвиняват костура за поразреждането на рибното население в нашите води. Това обаче не е коректно, то е все едно да обвиняваш лисицата, че не се храни с трева и гъби. Така че костурът не носи вина за присъствието си в някога пълните с какво ли не язовири. По-скоро някой навремето сбърка с разселването му и после се опита да препише това единствено на птиците небесни. Сега обаче въдичарите имат винаги резервен спасителен вариант с костура. Той може и да не е едър, може и да не напълни живарника, но поне тигана ще покрие. При това в студ и пек, независимо от конкретното време – дъжд, вятър и прочие. Костурът може да е истински преподавател по методите на спортния риболов. Той се лови дори на изкуствена муха с шнур. Но класиката при него е на плувка, най-често от подвижните. На дъно също няма проблеми, излиза стабилно. На блесна, на силиконов туистер, на малък воблер и дори на сафридски тип чепарета той може да налети. В подледния риболов обаче е ненадминат на стръв, на мормишка и на зимна планираща блесна. Енциклопедист като от тези от ХVIII век, спец в науката да дарява компания на закъсали въдичари независимо от постоянните им ругатни по негов адрес. И все пак при костура заради изразените му денонощни миграции имаме кристално ясно поставяне на неразрешимата основна въдичарска дилема – рибата да се чака да дойде или да се търси активно чрез смяна на дълбочината и местата. Отговорът на този въпрос е труден, но за костура като че ли е по-добре да изберем активното търсене на хищника във водоема.

Нормално костурът не се лигави, ами налапва стръвта и в движение си я намества, гълта и оправя. И точно това му е хубавото на раирания разбойник. При днешните тънки рибешки номера едно тъй ясно и просто повличане е истински лек, балсам за измъчената въдичарска душа. Костурът сега е сред малцината риби на честта, които могат да ни дарят тази наслада. Колкото и да е чудесно това забиване на плувката под водата, обаче не бива да му се наслаждаваме много дълго. В такъв случай костурът ще нагълта много дълбоко. После, докато и ако си извадим куката, ще сме загубили време да хванем поне още две парчета. А не дай Боже да я скъсаме – знае се какво става. Затова се изчаква секунда-две водене и се засича с кеф. На дъно обаче очевидно му липсва замах и мощ. Там той тресе, но сигурно усеща веднага оловото и се спира. После следва нов подскок на шпионката и рязък удар в пръта с последващо отпускане. В такъв случай си засичаме, та да ни е спокойно на душата. Някои обаче са по-издръжливи и изчакват удара и на следващата кука от чепарето, но сред всеобщата изнервеност днес такова хладнокръвие е рядкост. На блесна цялата работа свършва самият ни мющерия. Ние само му показваме, че сме го разбрали и че разходката му към брега може да продължи с по-голяма скорост. Така стоят нещата и от дупката в леда.